Нисан и Рено ще предоставят 200 изцяло електрически коли за превозването на делегатите на Световната конференция на ООН за климатичните промени, която ще се състои от 30 ноември до 11 декември 2015 в Париж.
За първи път ООН използва коли с нулеви емисии за срещата си на високо равнище за климата. И това ще е най-голямата в света флотилия от електромобили за събитието.
Електромобилният съюз на Рено-Нисан предоставя Зое и Лийф, които се очаква да покрият разстоянието от общо 400 000 км по време на дванадесетдневното събитие, като не бъде отделена нито една въглеродна емисия.
“Електрическите превозни средства са практично и достъпно превозно средство. В същото време, те предлагат решение за драстично намаляване на въглеродните емисии от ауспуха“, казва изпълнителният директор на Рено-Нисан Карлос Госн. „Те намаляват замърсяването от изгорелите газове, помагайки по този начин да подобрим качеството на въздуха в градовете ни. Публичният и частния сектор могат да ускорят прехода към нулево-въглеродно общество“.
Флотилията от електроколи, която включва компактното Zoe, Nissan LEAF и седемместния ван Nissan e-NV200, ще бъде на непрекъснато 24-часово разположение на 20 000 участника от 195 страни на конференцията на ООН. 200 доброволци от двете автомобилни компании ще бъдат на разположение да карат електромобилите, като ще бъдат в помощ на професионалните шофьори, ангажирани със събитието.
С поглед в бъдещето
Съюзът на Рено-Нисан планира да изгради мрежа от 90 зарядни станции съвместно с Електрисите дьо Франс, които могат да заредят електромобил от 0 до 80% в рамките на 30 минути. Според последни данни съюзът е продал повече от 274 00 електромобили в световен мащаб, което представлява половината от електрическите превозни средства по пътищата от края на 2010 година.
Конференцията
Амбициите на Световната конференция на ООН в Париж са да се постигне международно споразумение за справяне с климатичните промени. Организаторите й правят всичко възможно да популяризират нулев въглероден отпечатък на двуседмичната конференция.
Не е ли това пример, който София може да опита да приложи през втората половина на 2018, когато България за първи път ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз?
